ПРАВИЛА

ЗА ДОБРА МЕДИЦИНСКА       ПРАКТИКА

На  ЛЕКАРИТЕ

      В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

с предложения за корекции от рк кюстендил

www.blskn.org               office@blskn.org

Със син цвят са означени текстовете които предлагаме да се променят, а с червен са наште мотиви. Засегнати са текстове в т.2 ; т.9 ; т.24 ; т.29 ; т.34 ; т. 36

 ВЪВЕДЕНИЕ

ДОБРА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА

Осигуряване добър стандарт на практикуване

Решения относно достъпа до медицински грижи

ПОДДЪРЖАНЕ НА ДОБРА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА

Осъвременяване на знанията

Поддържане на професионалното представяне

ПРЕПОДАВАНЕ И ОБУЧЕНИЕ, ПРЕЦЕНЯВАНЕ И ОЦЕНЯВАНЕ

Оценяване и осигуряване на референции

Преподаване и обучение

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ПАЦИЕНТИТЕ

Зачитане на конфиденциалността

Получаване на съгласие

Поддържане на доверието

Добрата комуникация/общуване/

Прекъсване на професионалните отношения с пациенти

РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ В ПРОФЕСИОНАЛНАТА ПРАКТИКА

Поведение или представяне на колегите

Оплаквания и официални разследвания

Осигуровка- професионален риск

РАБОТА С КОЛЕГИТЕ

Да се отнасяме честно с колегите

Работа в екип

Споделяне на информация с колеги

Делегиране на функции и прехвърляне на правомощия

ЧЕСТНОСТ

Проучвания

Финансови и търговски отношения

Конфликт на интереси

ЗДРАВЕТО НА ЛЕКАРЯ

================================================================

ВЪВЕДЕНИЕ

Тези правила са валидни за всички лекари в Република България.

Този документ е изработен с мисъл за българските лекари в съответствие със Закона за здравето (ЗЗ), Закона за лечебните заведение (ЗЛЗ) и Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ЗСОЛС) и е съобразен с утвърдения световен и европейски опит и с националната специфика. Той съответства на етичните принципи от Хелзинската декларация и други международно признати документи за автономност, полезност, безвредност и справедливост.

Философията на този документ се определя от петте основни елемента на Добрата медицинска практика:

·         професионален интегритет/компетентност/,

·         комуникативни умения,

·         етично поведение,

·         достойно отношение към пациентите,

·         умения за работа в екип.

Многообразието на практиките и лекарите прави невъзможно създаването на канонизирани Правила за добра медицинска практика, които да бъдат приложими в пълна степен за всеки лекар. Ето защо, лекарят трябва да е готов във всеки един момент да обясни и обоснове действията и решенията си, когато възникнат въпроси или съмнения относно практикуването им.

Целта на този документ е да даде насока и укаже конструкцията за създаване Правила за добра медицинска практика за всички лекари. По тази причина, не може да бъде напълно изчерпателен и не навлиза в детайли. Представена е само основната рамка и моделът. Необходимо е да подчертаем, че целта на тези общи правила не е да налагат морални или други рестрикции върху лекарите, принуждавайки ги да практикуват силно лимитирана, дефанзивна медицина, което би довело до негативни резултати както за тях, така и за пациентите. Целта е чрез заложените в него принципи да се създаде позитивен подход и да се очертае рамката но поведение при упражняване на лекарската професия.

Тези правила подлежат на обсъждане и периодична актуализация и тяхното приложение е обект на контрол и оценка от страна на Българския лекарски съюз. Съобразяването с тези Правила е необходимо, за да се осигури очакваното качество на медицинската помощ и удовлетвореност у пациентите.

ДОБРА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА:

1. Десетте основни правила за добра медицинска практика:

1. Практикувай с Добронамереност, Етика и Почтеност;

2. Актуализирай Професионалните си знания и Клинични умения;

3. Поддържай годна Документация за Пациента;

4. Поддържай добро ниво на Общуване с Пациентите и техните Роднини;

5. Поддържай и отстоявай Конфиденциалността в отношенията Лекар-Пациент;

6. Допускай Възможността за “второ мнение” и отнасяне към друг специалист;

7. Поддържай добри Взаимоотношения с Колегите;

8. Съзнавай Цената на Здравеопазването;

9. Избягвай Публичността, Себеизтъкването и Злоупотребата със заеманата позиция;

10. Партнирай в Промоцията на Глобалното здраве;

2. Съобразно тези правила от добрия лекар се очаква да:

• поставя грижата за пациентите на първо място
• се отнася с пациентите учтиво и внимателно
• зачита достойнството им и пази тайната на пациентите
• изслушва и уважава позицията на пациентите
• информира пациентите по разбираем за тях начин
• зачита правото на пациентите да участват във вземането на решения относно тяхното лечение
• развива и актуализира професионалните си знания и умения
• е запознат с границите на професионалната си компетентност
• бъде почтен и внушаващ доверие
• не разгласява поверителна информация
• не допуска личните му възгледи да влияят на лечението
• се намесва незабавно ако счита, че колега – или самият той – не е в състояние да изпълнява задълженията си   Да се промени на: Търси помощта на колегите си ако счита, че...  Мотиви: Ако не е в състояние да се справи, по-добре да спре да се намесва и да помоли за помощ някой друг. Ако реши, че друг колега не се справя със задълженията си, намесеата да е свързана с информиране на други колеги, за да се избегне възможносста тази точка да се използва за отклоняване на пациенти по субективни причини
• не злоупотребява с правомощията си като лекар
• сътрудничи с колегите си в интерес на пациентите

3. Правилата за добра медицинска практика разкриват дължимото поведение на лекаря при зачитане правата и достойнството на гражданите. Те трябва да предоставят възможно най-добрите медицински услуги независимо от пол, възраст, раса, религия, сексуална ориентация, начина на живот, социално състояние, здравословно състояние и инвалидност на пациента.

4. Добрата медицинска практика трябва да включва:

• Адекватна преценка на състоянието на пациента въз основа на историята на заболяването, симптомите и, при необходимост, съответстващ медицински преглед;
• Провеждане или планиране на изследвания или лечение, когато е необходимо;
• Бързи и точни действия когато е необходимо
• Пренасочване на пациента към друг лекар, ако се налага

5. В практиката си лекарят трябва да:

• Отчита и не излиза извън рамките на собствената си професионална компетентност
• Е склонен да се консултира с други колеги;
• Компетентно диагностицира, провежда или насочва за лечение;
• Води ясна, коректна, четлива, актуална медицинска документация за пациента, която дава сведения за клиничните находки, взетите решения, както и предписаните лекарства или друго лечение;
• Информира подробно колегите, с които провежда съвместно лечение на пациента;
• Положи необходимите грижи за облекчаване на болката и дискомфорта без значение дали заболяването е лечимо или не;
• Предписва лекарства или друго лечение, включително и пренаписва дадена прескрипция, само ако разполага с надлежна информация за здравното състояние на пациента и неговите медицински нужди. Не трябва да препоръчва на пациентите каквито и да било изследвания или лечение, освен най- подходящото за тях, както и да не се въздържа от провеждане на подходящо лечение или консултация;
• Да съобщава по съответния ред/ако има такъв/ за възникнали нежелани лекарствени реакции;
• Документацията е в писмен вид или на компютър.

6. Ако има основателна причина да мисли, че способността му да лекува пациентите безопасно е сериозно компрометирана поради недостатъчно оборудване или други причини, лекарят, ако това е възможно, трябва да отстрани проблема. Ако не може да се справи сам, трябва да се обърне към съсловната организация, договорния/те партньори или друга институция. Най-добре е, лекарят да изложи случая в писмен вид.

7. Провежданите или организирани от лекаря изследвания или лечение, трябва да се основават на неговата клинична преценка за нуждите на пациента и очакваната ефективност на лечението. Преценката на лекаря, в случая, не трябва да се влияе от персоналната му гледна точка за начина на живот, културата, вярата, расата, цвета, пола, сексуалната ориентация, работоспособността, възрастта, социалния или икономически статус на пациента. Не трябва да се отказва или забавя лечение, поради убеждението, че пациентът сам е допринесъл за състоянието, в което се намира.

8. Ако лекарят се чувства по този начин, трябва да посъветва пациента да се обърне към негов колега.

9. Клиничната целесъобразност трябва да бъде водеща при провеждане на изследвания и лечение. Да се помисли за дефиниране на понятието „Клинична целесъобразност”?

10. Не трябва да се отказва лечение поради страх за собствената личност, а да се вземат необходимите предохранителни мерки.

11. При спешност, независимо от мястото, лекарят трябва да окаже помощ на всеки, нуждаещ се от такава, съобразно възможностите си в момента.

ПОДДЪРЖАНЕ НА ДОБРА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА

12. През целия си професионален живот лекарят трябва да поддържа своите знания и умения в крак с времето. В частност, трябва да участва във различни образователни дейности като продължаващо медицинско обучение и други, които водят до подържане и по- нататъшно развитие на неговата компетентност и професионална изява.

Лекарите трябва да участват в мониториране, поддържане и повишаване качеството на медицинските дейности. и,като Продължаващото медицинско обучение и др., които водят

Това изисква спазване на националните, регионалните и конкретните за лечебното заведение Ръководства за добра медицинска практика.

В Ръководствата трябва да бъдат посочени правилата при осъществяване на:

·         медицински одит,

·         одит на качеството,

·         обсъждане и решаване на случаи на мал-практис,

·         предприети действия при основателни жалби,

·         оценка на риска,

·         проучване мнението на пациентите,

·         проучване мнението на персонала,

·         сключване и изпълнение на договори с НЗОК и други дотоворни партньори,

·         консенсусни документи по специалности,

·         критичен анализ и съответствието им с Общите правила за добра медицинска практика при отчитане на регионалните и конкретните за лечебното заведение особености.

Лекарите трябва да участват в периодични оценки на медицинските дейности, свързани с целите и задачите на заведенията, в които работят и да използват ефективно резултатите от тези оценки.

13 .Част от дейностите на лекаря са тясно свързани с определени закони или институции. За това е необходимо да се познават добре съответните нормативни документи.

ПРЕПОДАВАНЕ И ОБУЧЕНИЕ, ПРЕЦЕНЯВАНЕ И ОЦЕНЯВАНЕ

14. Лекарите имат задължение и отговорност да подкрепят, разпространяват медицинските знания, да ръководят и обучението на студентите по медицина, специализиращите лекари и другите членове на мултидисциплинарния екип. Лекарите трябва да развиват уменията си да обучават онези, които работят с и за тях. Те трябва да им делегират такива дейности, за извършването на които са сигурни, че обучаващите се притежават необходимата компетентност.

15. Ако лекарят е поел отговорността да преподава, той трябва да развие умения, манталитет и маниер на работа, съответстващи на компетентността на преподавател, както и да се увери, че студентите и обучаващите се лекари са правилно насочвани.

16. Оценяването на различните дейности на всеки лекар се осъществява по обективни и ясно определени критерии. Преценката определя нуждите от повишаване квалификацията на лекарите и областите на тяхните специфични дейности. Неправилното определяне на компетенциите на лекаря може да доведе до риск за пациентите.

Лекарите могат, при упълномощаване, да оценяват и да дават преценка за работата на свои колеги като удостоверят, че имат нужните за тази дейност компетенции (знания и умения). Те трябва да докажат, когато е необходимо, че в оценката и преценките си се ръководят от общоприети и утвърдени методи.

При даване на препоръки за колеги, лекарите трябва да бъдат честни и обективни и да са в състояние да докажат твърденията си. Препоръката трябва да включва цялата налична информация относно компетентността, дейността и поведението на колегата.

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ПАЦИЕНТИТЕ

17. Лекарят трябва да се отнася към информацията за пациентите като към поверителна такава. Предоставянето й на трета страна се осъществява след писмено съгласие на пациента или негов роднина или наставник, ако същият не е в състояние да прецени.

В случаите, когато тази поверителна информация се изисква по съдебен или друг законов път, това би могло да стане без писменото съгласие на пациента, но е за предпочитане, същият да бъде уведомен.

При използване на информация за пациента с цел научно изследване, публикация, представяне на конференции трябва да се заличат всички данни, които биха могли да разкрият самоличността на пациента.

При обсъждането на клинични случаи между колеги, назоваването по име на пациентите също трябва да бъде избягвано.

Добре е да не се забравя, че има разлика между информацията, интересна за широката публиката  новината/ и тази полезна за публичното здраве. И в двата случая е уместно да се прецени, до каква степен да бъде предоставена, като отново се избегнат всички, разкриващи самоличността на пациента данни.

18. Лекарят трябва да зачита правото на пациентите да бъдат активно включвани при взимане на решение относно диагностиката и лечението им.

Където това е възможно да се осъществи, то носи сигурност и задоволство у лекаря, който е информирал поциента си за предлаганите изследвания и лечения, същият е разбрал и преценил ползата или риска и е дал своето съгласие.

19. Добрите отношения между Лекар и Пациент се основават на доверието. За да установи и съхрани това доверие, лекарят трябва да:

Ø      бъде учтив, деликатен и честен;

Ø      зачита правото на тайна и достойнството на пациента;

Ø      зачита правото на пациентите да откажат участие в процеса на преподаване или научно проучване и да се увери, че този отказ не повлиява негативно на отношенията му с пациента;

Ø      зачита правото на пациента на “второ мнение”;

Ø      бъде лесно достъпен за пациентите и колегите си в съответствие с реда в здравно или лечебно заведение;

20. Лекарят не трябва да допуска личните му чувства да подронят доверието на пациентите в него. В частност, лекарят не трябва да се възползва от професионалната си позиция, за да установи или преследва сексуална или неподходяща емоцонална връзка с пациент или някой негов близък.

21. Добрата комуникация между Лекари и Пациенти е от изключителна важност за постигане на ефикасни грижи и установяване на отношения на доверие. Тя включва:

Ø      изслушване на пациентите и зачитане на гледната им точка и убеждения;

Ø      предоставяне на изискваната от пациентите или необходима им информация за тяхното състояние, лечение и прогноза, по разбираем за пациентите начин. Това се отнася и за всяко лекарство, което лекарят предписва, дали е подходящо, дозата, по- сериозните странични ефекти;

Ø      споделяне на информация с партньорите на пациентите, техните близки роднини или грижещите се за тях, в случаите когато я потърсят. Това, разбира се, се осъществява след като първо е получено съгласието на пациента. Ако Пациентът не е в състояние да даде такова съглясие, лекарят може да даде информация на тези, които се интересуват, като спести онази част от нея за предоставянето на която има основание да вярва, че пациентът би се възпротивил ако беше в състояние.

22. Ако пациент, когото лекарят лекува, бъде увреден, поради нещастна случайност или друга причина, лекарят трябва незабавно, ако е възможно, да коригира случилото се, да обясни подробно и бързо на пациента, какво се е случило и очакваните краткосрочни и дългосрочни последствия.

Когато прецени за уместно, лекарят може да предложи извинение.

Ако пациентът е възрастен с прояви на умствен дефицит, обяснение се дава на партньора, на човека, който се грижи за пациента, близък роднина или приятел, ангажиран с отглеждането му, ако лекарят прецени, че пациентът не би се възпротивил. При децата, обясненията трябва да се дават на носителите на родителските права и

на детето по подходящ начин.

23. В случай на смърт на дете или възрастен, които лекува, лекарят трябва да обясни причините и обстоятелствата около смъртта, на упоменатите в т. 22 лица.

24. Макар и рядко, възникват ситуации, при които пациентът прояви насилие срещу лекуващия лекар или негов колега, открадне нещо от лекарския кабинет или се държи непочтено и неприемливо, при което доверието между Лекар и Пациент изчезва. В тези случаи лекарят изпитва необходимост да преустанови взаимоотношенията. При тези условия, лекарят трябва да е убеден, че решението му е почтено и не влиза в противоречие с т.7. Той трябва да е готов да обясни решението си, ако се наложи. Лекарят не бива да прекъсва отношенията си с пациента до поемане на грижата за пациента от друг лекар. Да се промени на: В тези случаи лекарят може да преустанови взаимоотношенията си с пациента, при условие, че няма непосредствена опасност за живота на пациента и състояние на спешност. При тези условия, лекарят трябва да е убеден, че решението му е почтено и не влиза в противоречие с т.7 Мотиви :при прекъснато доверие между лекар – пациент е невъзможно да се изпълняват качествено лекарските задължения. Това е вредно за пациента и мъчително за лекаря

25. Лекарят трябва да информира пациента, устно или писмено, защо е взел решение да преустанови професионалните отношения помежду им, както и да предаде здравното досие на пациента, който да го предостави на новия си лекар.

ПРОФЕСИОНАЛНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

26. Работа в екип: Мултидисциплинарните и мултипрофесионални екипи са необходими при предоставянето на оптимални медицински услуги на пациентите. Един ефективен екип изисква компетентно ръководство и зачитане на уменията и дейността на всички членове от екипа.

Лекарите трябва да осъществяват ефективна комуникация в и извън екипа. Съответната информация за лечението и състоянието на пациента може да бъде достъпна за другите членове на екипа при спазване правилата за конфиденциалност. Добрата комуникация с всички професионалисти, участващи в осъществяването на грижи за пациента е изключително важна.

Лекарите, които ръководят екипите, трябва да са сигурни, че всички членове разбират своята роля и отговорност, включително за опазване на професионалната тайна. Членовете на екипа трябва да знаят кой е определен и носи отговорност за всеки един аспект от грижите за пациента. Лекарите могат да възлагат задачи на по-млади колеги или на друг медицински персонал, ако те са подходящо обучени и ръководени. Лекарите трябва да са сигурни, че медицинската помощ за техните пациенти ще се осъществява от подходящи колеги по време на тяхното отсъствие.

27. Лекарят трябва да защитава пациентите от вреди, причинени от действията или здравословното състояние на друг лекар или медицински специалист, включително заради злоупотреба с алкохол или медикаменти. Безопасността на пациентите винаги е безусловен приоритет. Когато лекарят има такива притеснения относно здравето, поведението и професионалното представяне на колега, незабавно трябва да вземе мерки да проучи проблема и предпази пациентите.

28. Лекарят трябва да сподели притесненията си с представител на съответен орган: съсловната организация, ръководител на заведението, колега с повече опит, които ще го посъветват как да постъпи.

29. Подалите оплакване по повод грижите и лечението пациенти, имат право да получат бърз, открит, конструктивен и честен отговор, който включва обяснение за случилото се, а когато е уместно и извинение. Оплакването не трябва да бъде повод за ограничаване на помощта и грижата, която лекарят осигурява на този пациент. Да се промеине на: При подобни обстоятелства лекарят има право да преустанови взаимоотношенията си с пациента, ако това не засрашава пряко живота на последният, но това не го освобождава от задължението да даде обяснение за случилото се и ако трябва извинение. Мотиви: пациент оплакващ се от лекаря явно не е доволен от неговите грижи и едва ли би искал да продължи там лечението си. В същото време пациента има право да получи отговор и при нужда извинени. От своя страна трябва да се даде право и на лекаря в случаи на неоснователни нападки от недобросъвестни пациенти да преустанови взаимоотношенияга си с тях, което е в духа на т.24

30. При провеждане на разследване лекарят трябва да окаже нужното съдействие за изясняване на случая. Само в случаи, когато показанията на лекаря могат да доведат до криминално разследване срещу самия него, той има право да запази мълчание.

31. Застраховка - професионален риск: Препоръчва се в интерес на добрата медицинска практика, всеки лекар да бъде застрахован за професионален риск чрез:

Ø      задължителното застраховане от работодател,

Ø      съсловна организация,

Ø      самостоятелно.

ПОЧТЕНОСТ

32. Лекарят трябва да бъде почтен и точен при работа с медицинската документация, включително при описание на здравните услугите, които предоставя на пациентите.

33. За провеждането на всички клинични изпитания е задължително да има разрешение от Специализираните етични комисии. Грижата за сигурността и безопасността на пациентите, участващи в клиничните изпитания, е от първостепенно значение. Задължително условие е наличието на информирано съгласие на пациентите за участие в клиничните изпитания. Пациентът трябва да удостовери писмено своето доброволно съгласие за участие в клиничното изпитание.

34. Дискриминация по финансови съображения не може да бъде повод лекарят да откаже дължимата по закон медицинска помощ на своите пациенти. Да отпадне Мотиви: неясен текст с възможни погрешни интерпретации. Пример: ако неосигурен пациент пожелае преглед/лечение без да заплаща и то му бъде отказано (извън случаите на т.11) , а в същото време подобен пациент осигурен, или заплащащ прегледа/лечението ги получи – това би могло да се изтълкува като дискриминация на първият по финансови причини, още повече като знаем несъвършенствата на действащата в момента Конституция

35. Лекарите трябва да информират пациентите за наличието на лични и/или финансови интереси във всяка структура, към която ги насочват за изследване и лечение.

36. Лекарите са длъжни да действат винаги в най-добрия интерес на пациента и не бива да търсят облаги, които накърняват тяхното достойнство.Да се добави: За положеният труд те имат право на възнаграждение според действащото законодателство. Мотиви: всеки труд заслужава възнаграждение

37. В своята практика лекарите трябва да предоставят възможно най-доброто качество на медицински услуги, независимо от това, дали работят в частния или обществения сектор на здравеопазването.

ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ

38. Лекарите не трябва да допускат тяхното здравословно състояние да поставя пациентите и/или колегите им в риск, като изхождат от правилата за добра медицинска практика.san