Продължаващото медицинско образование (ПМО) стартира, но отговаря ли то на европейските изисквания? Провежда ли Българският лекарски съюз (БЛС) мероприятия за ПМО, или само ги регистрира?
Измина повече от година от въвеждането със заповед на министъра на здравеопазването на единна кредитна система за оценка формите на продължителна квалификация на лекарите (1). Тази заповед бе основана на наредба No 31 от 28.07.2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 64 от 20.07.2001 г., изменена и допълнена в брой 93 от 21.10.2003 г. (2)
С приетата наредба No 31 следдипломното обучение на лекарите се раздели изкуствено:
-
придобиването на специалност се организира, регистрира, провежда и контролира от висшите медицински училища (ВМУ), медицинските колежи (МК) и Военномедицинската академия (ВМА) (за военномедицинските специалности) (Чл.5)
-
провеждането на продължителна квалификация на лекарите се организира, координира, провежда и регистрира от БЛС при условие и ред, установени с договори с ВМУ, ВМА, Съюзът на научните медицински дружества в България, Съюзът на учените в България и медицинските асоциации по специалности (Чл. 40)
Форми на продължителна квалификация:
-
категория А: Лекция, дискусия, клиничен ден, колегиум, презентации и др. 1 точка на час - максимум 8 точки на ден Признават се до 60 точки за 3 години
-
категория Б: Конгреси, симпозиуми, конференции и др. Когато не могат да се удостоверят по академични часове, се признават по 3 точки за 1/2 ден, максимум - 6 точки на ден Признават се до 60 точки за 3 години
-
категория В: Форми на продължителна квалификация с предвидено участие на всеки един курсист поотделно (практически упражнения, индивидуално обучение, курсове). Признават се по 1 точка на учебен час и една допълнителна точка за курс/лекция, до максимум 5 часа - 5 точки на ден.
-
категория Г: Форми на продължителна квалификация чрез дистанционно обучение. Сдържанието на учебния материал трябва да се одобри предварително от УС на БЛС. Оценката е 1 точка за 1 академичен час (45 минути). Признават се до 60 точки за 3 години.
-
категория Д: Обучение с медицинска литература, други учебни помагала, вестници, списания, абонаменти. Удостоверяват се с квитанции за абонамент. Един абонамент - 5 точки Признават се до 30 точки за 3 години.
-
категория Е: Автори на доклад, публикация, реферат, обратна връзка за странични реакции на лекарствените средства и др. Получават по 10 точки за изявата или допълнително 10 точки към точките, които носи учебното мероприятие (конгрес и др.) Признават се до 30 точки за 3 години.
-
категория Ж: При полагане на изпит за оценка на придобитите знания се получават 5 допълнителни точки за категории А и В.
|
Удостоверения се издава когато: - лекарят е събрал и документирал 150 точки за срок от 3 години - лекарят подава молба за издаване на удостоверение от съответната регионална колегия на БЛС, с което удостоверява където е необходимо проведената от него продължителна квалификация за срока на кредитиране
Как е организирано ПМО в Европейския съюз?
На 20 юли 1958 година е създаден Европейски съюз на медицинските специалисти (European Union of Medical Specialists – UEMS, www.uems.net), за да хармонизира медицинските специалности в тогавашната Европейска икономическа общност (European Economic Community - EEC), предшественик на Европейския съюз (ЕС).
През октомври 1999 година към UEMS се създава Европейски акредитационен съвет за продължително медицинско образование (European Accreditation Council for Continuing Medical Education – EACCME), който има за цел да уеднакви качеството и да осигури стандартизирано ПМО на медицинските специалисти в Европа. Препоръчва се европейските страни, които нямат изградена собствена акредитационна система за ПМО, да приемат тази на UEMS.
EACCME, Американската медицинска асоциация (American Medical Association – AMA, www.ama-assn.org) и Американският акредитационен съвет за продължително медицинско образование (Accreditation Council for Continuing Medical Education – ACCME, www.accme.org) през 2000 година се споразумяха за взаимно признание на кредитните точки за ПМО. Крайната цел на това взаимно одобрение е осигуряване на възможност за свободна миграция на лекари между различните страни.
По този начин, мероприятия за ПМО, на която и да е от трите организации, получава автоматично акредитация и от другите две. На практика бе създадена единна система за оценка на ПМО в Европа и Северна Америка. Основата на тази „глобализация” на ПМО е приетия от Световната федерация за медицинско образование (World Federation of Medical Education – WFME, www.sund.ku.dk/wfme) през 2001 година документ за ПМО (3).
БЛС не възприе кредитната система на UEMS (предложена от Съюза на научните медицински дружества), а адаптира за българските условия немската акредитационна система. Според нея, за един академичен час ПМО се дава една кредитна точка. По тази система се приравняват и получените от български лекари сертификати за посещения на конгреси и симпозиуми в чужбина.
В UEMS членуват акредитиращите органи за ПМО на 28 европейски страни; асоциирани членове са Хърватска, Турция, Румъния и Азербайджан; наблюдател е Израел. БЛС не е член на UEMS.
Според определението на UEMS, продължителното медицинско образование е необходимост и морално задължение. То започва с университетското образование, продължава със специализацията и съпътства цялата кариера на лекаря като ПМО. Квалификацията е доброволна и никой лекар не може да бъде санкциониран за отказ от участие в нея (4).
Организацията е въвела и по-широкото понятие - “продължително професионално развитие” (continuing professional development – CPD), което освен ПМО включва всички умения и знания, които лекарите са придобили по време на практиката си.
UEMS е създал международни стандарти за акредитиране на ПМО (Criteria for International Accreditation of CME), които да гарантират качеството на проведените мероприятия (5). EACCME публикува и on-line регистър на одобрените мероприятия за ПМО (6).
Неприемането на стандартите на UEMS за акредитиране, може да се превърне в пречка пред българските лекари, които след влизането на страната ни в ЕС, ще потърсят работа в други държави от съюза. Сертификатите за ПМО, издавани от БЛС няма да се признават в нито една от страните-членки на UEMS.
Какво свърши БЛС?
За изминалия период БЛС:
-
създаде критерии за акредитиране на мероприятия за ПМО
-
създаде on-line регистър на сключените договори и списъци на участвувалите във формите на ПМО на интернет страницата на съюза (www.blsbg.com)
-
направи се индивидуална книжка и електронно досие за ПМО
-
започна да акредитира симпозиуми, конгреси, конференции и др.
-
започна създаването на форма на ПМО с „виртуални симпозиуми”, разпространявани чрез CD
-
планува се създаването на 28 центъра за ПМО към регионалните колегии
Какво не свърши БЛС?
-
от направените справки в регистрите е видно, че досега БЛС не е организирал самостоятелно нито едно мероприятие за ПМО (с изключение на няколко симпозиума, инициирани от регионални колегии)
-
липсва единен регистър с имената на участвалите в ПМО лекари
-
няма яснота относно финансирането на ПМО
-
не е създадена система за контрол на качеството на ПМО
-
не е акредитирано нито едно специализирано медицинско списание
-
не е ясно как ще се отчита обучението с медицинска литература
-
няма създадена форма за дистанционно обучение
Най-честите форми за ПМО са конгресите, симпозиумите и конференциите, като за периода април-декември 2004 година са регистрирани 261 мероприятия, а за периода януари-септември 2005 – 686 мероприятия...
За сега най-голямо участие регистрират симпозиумите на фармацевтичните фирми. През 2004 година (април-декември) от 261 регистрирани мероприятия, 164 са на фармацевтични компании (63%). За периода януари-септември 2005, този процент е още по-висок – от 686 регистрирани мероприятия, 464 са на фармацевтични компании (67%).
Като се има в предвид, че конгресите, конференциите и симпозиумите на различни медицински организации също частично са финансирани от фармацевтични фирми, може да се направи извода, че продължаващото медицинско образование на лекарите в България, съществува благодарение спонсорството на фармацевтичната индустрия.
Комбинацията от финансовата мощ на фармацевтичните компании и медицинският опит на лекарите са предпоставка за развитието на нови медикаменти, лекарствени средства и терапии, което в крайна сметка води до прогрес в медицината. Въпреки това, смесването на фирмени лекарствени промоции с мероприятия за ПМО може да доведе до конфликт на интереси, което не винаги е от полза за репутацията на медицинската професия.
Основна цел на лекарствените промоции, организирани от производители и дистрибутори, е предоставянето на информация, която в крайна сметка да увеличи консумацията на продукта. Това е обяснимо, като се има в предвид, че създаването на нов медикамент продължава 10-15 години и изисква инвестиции от стотици милиони долари, още преди той да се е появил на пазара. Възвръщането на направените инвестиции, създава предпоставки за създаване на нови лекарства.
В този смисъл, информацията представяна на фармацевтични симпозиуми обикновено е актуална и интересна, но напълно разбираемо е да е в интерес на фирмата-организатор.
Американският ACCME и европейският ЕACCME са създали правила за участие на фармацевтични компании в мероприятия за ПМО. Приетите през 2004 от ACCME стандарти гарантират независимост на съдържанието, целите и избора на лекторите, участващи в ПМО от директно комерсиално влияние (7).
Приетите от EACCME през 1999 международни стандарти за акредитация, изискват запазване независимостта на мероприятията за ПМО от комерсиални интереси (8).
Според установените от Световната здравна организация (СЗО) правила за промоция на медикаменти „Criteria for Medicinal Drug Promotion”, те не могат да се използват за научни и образователни цели (9).
БЛС не е член на ACCME и EACCME, поради което не е длъжен да спазва техните правила. Но БЛС е член на Световната медицинска асоциация (World Medical Association – WMA, www.wma.net), която на проведената в края на 2004 генерална асамблея в Токио, Япония прие правила за отношението между лекарите и фармацевтичните компании (10).
Основни принципи на WMA са:
-
конференции и симпозиуми могат да се включват в програми за ПМО само ако финансовите спонсори не определят съдържанието, презентациите и избора на лектори; допуска се само частично спонсориране на мероприятия за ПМО от фармацевтични компании
-
всеки материал или презентация трябва да е точен от научна гледна точка, да дава балансирана информация за възможните алтернативи и да не е повлиян от спонсорираща компания
-
основната цел на всяка медицинска конференция и конгрес трябва да бъде обменът на професионална и научна информация
-
всички допълнителни социални мероприятия трябва да се от второстепенно значение
Дори и Наредба 31 не предвижда провеждането на форми за ПМО от фармацевтични фирми. Член 40 от наредбата ясно дефинира, че те трябва да се организират от БЛС, ВМУ, ВМА, БЧК, МК, Съюз на научните медицински дружества в България, Съюз на учените в България и медицинските асоциации по специалности.
Но според д-р Методи Маджаров, експерт в отдела за СДО и председател на Столичната колегия на БЛС, 100% финансиране на мероприятия за ПМО от страна на фармацевтични фирми е напълно приемливо, тъй като в момента никой друг не отделя средства за тази цел.
Въпреки поддържаната от страна на БЛС теза, че организацията не акредитира промоционални фармацевтични симпозиуми, от регистрираните 464 мероприятия на фармацевтични компании за периода януари-септември 2005, основните теми на 103 от тях (22%) са включвали търговски имена на медикаменти.
Акредитация на мероприятия за ПМО
БЛС създаде критерии за акредитация на форми за ПМО. Тези критерии не отговарят на общоприетата Европейска акредитационна форма (European Accreditation Form) за продължаващо медицинско образование, в която се изисква:
-
да се опишат образователните цели и методи на мероприятието
-
да се посочи таргетната аудитория
-
да се гарантира качеството на формата за ПМО, определено в документ D 9908 на UEMS (8)
-
да се декларира наличието на конфликт на интереси
-
да се осигури обратна връзка от организаторите (кратък доклад) за крайната програма и списък на реално присъствалите лекари
Сертификати за участие в ПМО
На участниците в различни форми на ПМО се издават сертификати. В продължение на повече от година, практиката на БЛС е да издава няколко празни бланки с подписа на председателя на организацията (!), които след това се фотокопират (!) от организаторите (реалните) в необходимата бройка. В края на мероприятието всеки участник сам попълва името си в документа (виж фигурата).
Това води до опорочаване на системата за ПМО, свободно копиране и размяна на сертификати, и в крайна сметка до необективна оценка за квалификацията на лекарите. Не е случайно, че в създадения on-line регистър на участвалите в различни форми на ПМО, до сега няма записано нито едно име!
Ще бъде несправедливо, ако не отчетем и някои области, в които БЛС не само е достигнал, но дори е надскочил европейските стандарти. Таксите, събирани за акредитация на мероприятия за ПМО в България, са значително по-високи от европейските (БЛС събира такса от 1.50 лв на участник в ПМО) (виж таблицата 1) (11).
Брой участници |
EACCME |
БЛС |
до 250 |
100 евро (200 лв) |
до 375 лв |
251-500 |
200 евро (400 лв) |
375 – 750 лв |
501-1000 |
300 евро (600 лв) |
750 – 1500 лв |
1001-2000 |
400 евро (800 лв) |
1500 – 3000 лв |
2001-5000 |
500 евро (1000 лв) |
3000 – 7500 лв |
над 5000 |
1000 евро (2000 лв) |
над 7500 лв |
Таблица 1. Акредитационни такси на EAACME и БЛС
Високите акредитационни такси, въведение от БЛС, доведоха и до друг абсурд – мероприятия, организирани от университетски структури да не могат да бъдат включени в ПМО, поради ограничени финансови ресурси (това е другото обяснение за относително високия процент участие на фармацевтични фирми в ПМО).
Вместо да инвестира средства в продължителната квалификация на лекарите, ПМО се превърна в един от основните финансови източници за БЛС. Ако предположим, че конгресите, симпозиумите и конференциите се посещават средно само от по 100 души, за регистрираните над 1000 мероприятия от 2004 насам, организацията е реализирала приходи от над 150 000 лв.
д-р Ивайло Траянов
зам.-главен редактор на MD
------------------------
--------------------------------
Използвани източници:
1. Република България Министерство на здравеопазването: Заповед No 180 09–362/16.06.2004 Единна кредитна система за оценка на формите на продължителна квалификация на лекарите
2. Наредба № 31 от 28.07.2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 64 от 20.07.2001 г., изм. и доп., бр. 93 от 21.10.2003 г.
3. World Federation of Medical Education 2002: Definition of Standards for CME/CPD. Improving medical education www.sund.ku.dk/wfme/Activities/abstracts%20samlet_inkl%20suppl.pdf
4. The position of the UEMS in regard to the Continuing Medical Education of specialists www.uems.net/uploadedfiles/180.pdf
5. UEMS Criteria for international accreditation of CME www.uems.net/uploadedfiles/46.pdf
6. EACCME accreditated activities 2005 http://admin.uems.net/uploadedfiles/480.pdf
7. ACCME Standards for Commercial Support www.diahome.org/DIA_TRAINING/content/education/standards_approved_2004.pdf
8. UEMS Criteria for international accreditation of CME www.uems.net/uploadedfiles/46.pdf
9. WHO Criteria for medicinal drug promotion
www.who.int/medicines/library/dap/ethical-criteria/criteriamedicinal.pdf
10. WMA statement concerning the relationship between physicians and commercial enterprises www.wma.net/e/policy/r2.htm
11. European Accreditation Form http://admin.uems.net/uploadedfiles/484.doc
|