Когато евтиният пенкилер проникне в сериозни медии, кой губи?

Безкритичното представяне на чудодейни еликсири е безотговорно 

Янина Здравкова

Ще повярва ли образован човек, че съществува еликсир, който топи тромби, чисти кръвоносните съдове и лекува високо кръвно за месец-два? При това е хранителна добавка, която се състои от зехтин и 16 билки и се продава за 10 лв.? Естествено, става дума за продукт - рожба на уникалния българския гений.

Всъщност зависи при какви обстоятелства се предлага въпросният продукт. Ако пенкилерът се предлага от циганите на Женския пазар редом с контрабандни цигари - едва ли. Ако дочуе за хапчето чудо от интернет форумите или от реклама в жълтите вестници - ще има едно наум, но едва ли ще хукне през глава към аптеката. Ако обаче информацията е поднесена от сериозни медии, тя автоматично става достоверна, защото се смята, че те мислят вместо публиката и поднасят само проверени и "верни" новини. Щом "Труд" казва, че пенкилерът чисти кръвоносните съдове, значи той наистина ги чисти и няма две мнения по въпроса. След като БНТ му посвещава 20 минути от сутрешния си блок, то действително имаме революция в медицината, а не най-обикновено менте.

Иначе принципът на маркетинг на поредното природно чудо си остава неизменно един и същ. Хората не вярват на класическата медицина, защото тя е по-скъпа, по-недостъпна и е "химия" със странични ефекти. Затова и беглото споменаване на магическите думи "природен" и "билка" има безотказен ефект - щом е естествен продукт, дори и да не помогне, поне няма да навреди. На никого не му хрумва, че повечето билки се използват и за класически лекарства, да не говорим, че в неправилни концентрации и комбинации могат да убият човек по-бързо и от химиотерапия. Изумително е също, че - съвсем правилно - всички са изпълнени с недоверие към фармацевтичния бизнес. Бизнесмените, които произвеждат хранителни добавки от природни продукти обаче, по дефиниция се приемат за немеркантилни и работещи на ползу роду - само и само да спасят човечеството от бича на рака, инфаркта и атеросклерозата. Пациентите са по-склонни да приемат за шарлатанин и некадърник един лекар, но не и един билкар. А още по-странно е, че колкото по-абсурдни свойства има някой "природен" продукт - например да сваля 20 килограма за 1 седмица, - толкова повече му се вярва.

Помни ли още някой предполагаемото лекарство за рак на гърдата от билката котешка стъпка, разработено от учен от БАН? Или "Антималигноцит" - никъде нерегистрирания препарат, който обаче лекува всички видове рак без нито един страничен ефект? И още десетки илачи, шествали на воля из медиите? Помнят ги само подведените болни хора. Панацеите се появяват по вестници и телевизия с такъв интензитет, че дори само един процент от тях да притежаваше приписваните му свойства, досега

нямаше да е останал онкологично или сърдечно болен в страната

А сега на дневен ред е "Холестенорм" - хранителната добавка, която чисти плаките от съдовете и неутрализира високото кръвно. Авторът на революционното откритие твърди, че смесил 16 билки с екстракт от зехтин, пуснал отварата в епруветка със съсирена кръв и тя отново станала течна. Освен това добавката била приложена на няколко души и те се излекували. Тези твърдения бяха абсолютно безкритично тиражирани от две медии, които се ползват с доверие. Но за разлика от публиката медиите са длъжни да знаят, че по закон хранителните добавки са просто част от храната, допълващи съставки, и не могат да имат какъвто и да било лечебен ефект, камо ли да чистят тромби от кръвта за 2 месеца. Когато една добавка претендира, че лекува, тя или е менте и няма никакъв подобен ефект, или заобикаля закона и вместо като лекарство се регистрира като хранителна добавка заради в пъти по-лекия режим.

За да докаже, че лекува, при това без да вреди повече, отколкото е допустимо, един медикамент минава през 4 дългогодишни фази на клинични проучвания - върху стотици животни и хора, при това под контрола на специализирани държавни органи, каквато е у нас агенцията по лекарствата. Тази процедура няма нищо с няколко опита в епруветка и "една жена се излекува". Следва скъпа регистрация и строг контрол. На всичкото отгоре лекарствата с рецепта нямат право да се рекламират в медиите. И всичко това се налага, защото при неправилен прием те могат да бъдат опасни и дори смъртоносни.

Добавките пък просто уведомяват РИОКОЗ, че излизат на пазара и показват етикета си, на който трябва да пише какви са съставките им. Едва след това санитарните власти при проверки може да установят дали съставките отговарят на обявеното и дали добавката не се рекламира като лекарство.

Медиите обаче спестиха тази информация

на публиката си и не й оставиха твърде възможност сама да прецени достойнствата на "Холестенорм". Те просто обявиха, че се е появило революционно чудо, което лекува безотказно. От незнание ли или от немарливост?

Да се тиражира безкритично непроверена информация, касаеща лечението и живота на хора, е абсолютно безотговорно поведение. Дори е цинично да се подвеждат болни, които са толкова отчаяни, че сами искат да бъдат подведени.

Продаваш надежда и евтини чудеса с класическото оправдание "темата интересува много хора". И понеже т.нар. откривател бе оставен необезпокоявано да говори, че спасил пациенти, подготвяни дори за байпас, да бяха попитали поне един кардиолог какво мисли за тези настойки и отвари.

Когато евтин пенкилер проникне в сериозни медии, кой печели и кой губи? За първия въпрос отговорът е очевиден. Твърди се, че работното място на откривателя вече е обсадено от хора, надяващи се срещу 10 лева да се сдобият с настойката. Ако това, разбира се, е истина, а не е част от рекламната стратегия да се създава истеричен интерес към продукта.

По втория въпрос - върни се в началото.