ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ СТАНДАРТИ

Д-р Стефан Константинов

Медицинските стандарти са важен елемент за регулация на дейностите в здравеопазването.  По дефиниция те определят нормативни изисквания за качество на оказванатамедицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Заедно със задължителната здравна карта те са двата основни елемента, на които се възлагат очакванията за реформи в болничната сфера. Според мен това очакване е пресилено поради поне две причини. Първата е, че това са само инструменти, които не рядко се бъркат с целите. Например – говори се, че  цел на реформата е намаляване на болничните легла, трансформирането им в такива за долекуване (долекуване – твърде спорно като термин понятие), а това в същност не би трябвало да е цел, а инструмент. Въпрос – каква е целта? Същото е със стандартите. Не може приемането им да е цел на дадена стратегия. Те са инструмент за постигане на целта. Отново - каква е целта? Медицинските стандарти имат и обратна страна, която често се премълчава. Тя е свързана с възможността за субективно определяне на понятието качество в медицината. Това дава възможност под привидно благородни намерения да се унищожава конкуренция, да се съсредоточават пациентски и финансови потоци към определени заведения. Подобни неща се случваха редовно при писането на клиничните пътеки, по които се работи с НЗОК, но при медицинските стандарти залогът е много по-голям – говорим за съществуването на цели болници. Балансът между качеството за пациента и икономическите възможности е изключително фин и труден за намиране, той не е еднакъв за столицата, областния град и малката община. Точно за това е стандартът и тук е голямото предизвикателство в съставянето му. В този смисъл стандартите трябва да са част от цялостната стратегия за здравеопазването, иначе рискуваме да ги амортизираме, възлагайки им несвойствени функции – например унищожаване на работещи структури с единствената причина – моментна липса на средства.

Няколко пораждащи дискусии примера от последно утвърдените и публикувани в ДВ медицински  стандарти (засягат второ ниво на компетентност – асоциира се главно с областните болници):

• • Стандарт хирургия (брой 53 от 13 юли 2010 г.) II ниво на компетентност в болница за активно лечение:В структурата работят най-малко седем лекари, от които четирима с придобита медицинска специалност по хирургия; от тях двама, притежаващи сертификат по ехография, и двама - по ендоскопия. Недостига на хирурзи със сертификати по ендоскопия поради проблеми на обучението от интердисциплинарен характер прави това изискване неосъществимо за много областни болници.

  Структурата трябва да разполага със следната апаратура:

  - ехограф с 3D и доплер, разположен на територията на болницата – 3D апарата е скъпа и необоснована инвестиция за много болници в  момент на криза и намалени плащания от НЗОК и МЗ

• • Стандарт инфекциозни болести (ДВ брой 54 от 16 юли 2010 г.) Отделение по инфекциозни болести - Броят на болничните легла не може да бъде по-малък от 20. Как се връзва със стратегията за намаляване на болничните легла?
  • Стандарт Образна диагностика (ДВ брой 57 27.07.2010г)Изискване за поне трима лекари със специалност, а при работа със скенер двама от тях да имат съответен сертификат   При недостатъчния брой рентгенолози  изискването е неизпълнимо за много областни болници. В някои европейски държави поради същия проблем резултатите от изследванията се консултират по електронен път с лекари от други държави. Защо подобна практика не се регламентира у нас с вътрешнонационални консултации?
  • Стандарт Гастроентерология  (бр. брой 56 от 23 юли 2010 г.)

• Във вътрешните отделения не могат да се извършват ендоскопии. За тях трябва 2 ниво, което е специално отделение/клиника с  минимум 4 лекари с призната специалност по гастроентерология, като минимум 2 с квалификация по конвенционална абдоминална ехография и минимум 1 с квалификация по абдоминална Доплер ехография, минимум 2 с квалификация по конвенционална горна и долна гастроинтестинална ендоскопия и минимум 1 с допълнителна квалификация по интервенционална горна и долна гастроинтестинална ендоскопия с умерена сложност.

  Това лишава огромна част от областните болници от възможността на извършват изследвания, които се правят и в амбулаторни условия. Безсмислена разточителност на човешки и финансови ресурси, които държавата ни не притежава. Зад текста вероятно се крие лобизъм на голяма клиника с още по-голям апетит за пациенти. Подобни ограничения директно ще нарушат качеството на лечение на пациентите, следователно работят в посока обратна на функциите на стандарта.