|
Колапсът на здравеопазването е резултат от системни беззакония
Д-р Любомир Трифонов в.Монитор
|
Необходимо е чувство за хумор, за да приемем спокойно това, което се случва в българското здравеопазване. Няма да сгрешим, ако го назовем хаос, но и колапс, и анархия, и беззаконие, и какво ли не още. В този смисъл искането на Българския лекарски съюз (БЛС) председателят на управителният съвет на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), д-р Райнов, незабавно да си подаде оставката, "за да се приключи с хаоса в здравеопазването", е несериозно. Причините и проблемите са твърде сложни и забатачени, за да могат да се решат само с една оставка.
Предпоставка за хаоса са самите здравни закони, които не създават ясни правила, а постоянно делегират правомощия на министъра на здравеопазването да издава всеобхватни и разнообразни наредби. Задължение, което за него и за неговите несменяеми чиновници е непосилно.
Вместо да се водят безплодни дискусии за това кой се е "осрал" повече в преговорите за Национален рамков договор, е по-важно внимателно да се прочете докладът на Сметната палата за поведението на Министерството на здравеопазването (МЗ) при лекарствоснабдяването. Там могат да се открият сбърканите и смесени модели на управление, довели до колапса на здравеопазването ни.
У нас няма адекватна здравна политика от години. Напоследък се говори за връщане на системата "Семашко", която преди години бе заменена от системата "Бисмарк". Да припомним, че Н.А.Семашко е съветски лекар, създал безплатното здравеопазване в бившия Съветски съюз на базата на строг централизиран контрол от държавата. Моделът е неприложим в страна от Европейския съюз. За сравнение, германският канцлер Ото фон Бисмарк създава здравна система, базирана на осигуровките, както и съответния Закон за социално осигуряване.
Днес в България всъщност не се завръща "Семашко", а тихомълком се въвежда модела "Бевъридж". Това е английската система на здравеопазване, която е финансирана от държавния бюджет. Носи името на сър Уилям Бевъридж, който през 1942 г. написва доклад върху здравната система на Великобритания. Моделът всъщност е заимстван от Швеция.
Колкото повече пари се наливат от държавния бюджет в Здравната каса и директно в лечебните заведения, толкова повече се променя моделът на здравното осигуряване, за който уж имаше консенсус. НЗОК плаща само за здравно осигурените, а неосигурените социално слаби индивиди покриват разходите си чрез Министерството на труда и социалната политика, което има и пари по проекти. По линия на Министерството на икономиката и Министерството на регионалното развитие и благоустройството също може да се кандидатства за финансиране, тъй като болниците минават за малки и средни предприятия.
От друга страна, лечебните заведения у нас не са никакви търговски дружества, освен по документи. В края на всяка година те тихомълком получават пари от бюджета (тоест от данъкоплатеца) за изплащане на дълговете си, което си е откровено нарушение на Търговския закон. Мълчанието по този въпрос е резултат на неписан публичен консенсус. Той, както и липсата на контрол от "бордовете", дава основание на самозвани болнични "мениджъри" да пропиляват с лека ръка обществен ресурс, убедени в своята невъзможност за фалит. Условията за корупция също са благоприятни за податливите.
Да вземем за пример Габровската областна болница. Тя е неголямо лечебно заведение, обслужващо регион с малко население около 135 хил. жители. Съветът на директорите е от пет (?) човека. Никой не знае защо. Понастоящем четиримата членове на "борда" получават над 70 хил. лв. годишно една немалка сума предвид състоянието на болницата. В тази сума не е включено възнаграждението на изпълнителния директор, което той си определя самоволно. В състава на "борда" влизат двама "пенсионери" (64-годишен чиновник и 61-годишна чиновничка от МЗ ), бивш зам. областен управител и ординаторче от болницата. Те са доволни, оядени и некадърни. Не са свършили за пет пари работа от 2000 г. досега. Тези хора ще бранят статуквото (тоест парите си) със зъби и нокти и са една от причините за днешния хал на системата, която реално ги облагодетелства. Скрит зад тяхното невежество, изпълнителният директор безметежно и некомпетентно управлява еднолично, а на въпроса кои са приоритетите на болницата, отговаря: "Това са глупости. Важното е болните да обичат своите лекари". Без коментар! Този порочен модел естествено се повтаря из цялата държава, но вече става дума за много по-големи суми.
Това безобразие е възможно благодарение на грубото погазване на законите, и то от самите депутати. Става дума за отменения текст на чл. 101, ал. 5 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), обявен за противоконституционен още през 2001 год. Въпреки че Конституционният съд на Република България постанови областните болници да са собственост на общините, държавата до днес държи 51 % от акциите. Доказва се народната мъдрост, че рибата се вмирисва откъм главата.
Националната асоциация на общините сезира прокуратурата, след което протестът є замря. Жалко, защото НПО-то се ръководи от кмет, който е лекар-хирург и много добре разбира проблема. Сега е моментът д-р Красимир Мирев да вземе думата.
Практически само медиите могат да потърсят сметка от депутатите защо не внасят нов текст на ЗЛЗ, променящ собствеността. Особено трябва да са гузни представителите на сега управляващата БСП, защото те написаха жалбата до съда преди шест години, а сега с мълчанието и бездействието си защитават интересите на анонимния чиновническия апарат, които очевидно се разминават с обществения интерес.
Всъщност набедените "експерти" на МЗ, настанени в пренаселените болнични бордове из страната, са тези, които реално изготвят некачествените и противоречиви наредби и проектозакони на министерството. Голяма част от тях са на пенсионна възраст и умишлено пречат на всякаква промяна, за да си запазят местата и комфорта си. Изготвената от тях нормативна база ни кара да подозираме, че са изгубили контрола върху тазовите си резервоари.
Затова не бива да имаме големи очаквания от делото за противоконституционност на текстове от Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г. Вече има прецедент за неглижиране на решение на Конституционния съд. Кой може да каже, че след решението на ВАС от 04.12.2006 г. вече няма лимити на медицинските направления ?
Въпреки постоянните оплаквания, че липсва ресурс, пари има, и то много. Държавата е с 2 милиарда лева бюджетен излишък и с 4 милиарда лева фискален резерв. Средствата обаче се разпределят незаконно и непрозрачно, без да се имат предвид нуждите на здравеопазването.
Основният проблем е еклектичната система на българското здравеопазване. Вместо да се възприеме моделът на една държава от Европейския съюз, като Германия например, се прибавиха елементи и от други страни. Нещо от САЩ, нещо от Испания, нещо от Великобритания, клинични пътеки от Австралия и т.н. Еклектика, та дрънка! Или "тюрлюгювеч", според кулинарната лексика на мандатоносителя.
От беззаконие е белязан и моделът на договаряне между Здравната каса и Лекарския съюз, и то от години. Никога досега приложенията към Националния рамков договор (НРД) не бяха публикувани, което позволи да се променят произволно. Да припомним, че текстът на НРД-2006 г. се появи едва двадесетина дни след официалното му подписване. Работеше се полузаконно, но Българският лекарски съюз не протестираше и не искаше оставки. Редовият лекар си го обяснява със задоволяване на финансови интереси на ръководството на БЛС, което отдавна не защитава реално правата на членовете си. Дори председателят не е лекар, а е само медик.
Логично е да си отидат управите и на двете договарящи се страни. Най-малкото затова, че цяла година не водиха преговори, а започнаха да си пишат писма-покани едва през октомври месецът, в който НРД-то вече трябваше да е публикувано в "Държавен вестник". В наказателното право това се нарича престъпно бездействие. Повтаря се всяка година, но, както е казал Фройд, няма нищо случайно. Неподписването на НРД-то не е толкова фатално. То публично се лансира като причина за хала на системата, но е следствие.
Министър Гайдарски, заедно с екипа си, също е за смяна. Постоянно го бламират, и то колегите му управляващи. Странен личен избор е да завършиш професионалната си кариера като посредствен министър вместо като легендарен хирург. Тук има много хляб за глъбинната психология. Министър Гайдарски нито излиза с официална стратегия, нито спазва приетата с решение на Министерски съвет от април 2001 г. Национална здравна стратегия 2001 2010 г. За негова утеха може да припомним, че досега не сме имали свестен министър на здравеопазването. Изключение е д-р Емил Таков, но за кратко, тъй като бе член на служебен кабинет.
Не съм оптимист, че има политическа воля и ясна програма за извеждане на здравеопазването от катастрофалното му състояние. А когато става дума за скептицизъм, не може да не цитираме най-големия скептик на ХХ век, който преди повече от четиридесет години писа в своите Тетрадки следното: "Каквато и форма да приема, еклектиката свидетелства за безсилие и пошлост". Прекрасно определение на френския интелектуалец от румънски произход Емил-Мишел Чоран! Еклектика, безсилие и пошлост триадата на българското здравеопазване
|
Регионалната колегия на БЛС изпрати запитване до Директора на НЗОК относно предстоящото въвеждане на електронен подпис при отчитането на изпълнителите на медицинска помощ с молба за някои пояснения касаещи използването му. По-долу е текстът на писмото. Колегите своевременно ще бъдат запознати с получения отговор. Интересуващите се от повече информация относно същността на електронния подпис могат да посетят страницата на 
На провелата се на 10-11 май в Плевен Национална конференция на БЛС на тема “Българското здравеопазване след присъединяването ни към ЕС" ръководството на съюза получи поредната си индулгенция за слабо ефективните си действия или бездействие в последната година. Ако функциите на БЛС се свеждаха до писане на резолюции, декларации и обръщения вероятно организацията щеше да е сред най-успешните в България. 
Изминаха два месеца от националния протест на медицинската общност в България. Същия този протест, който смятахме, че дори е закъснял и на който се възлагаха големи надежди... По отношение на очакванията - имаше ентусиазирани оптимисти, имаше умерени оптимисти, имаше и скептици. Скептицизмът беше предимно за броя на участниците – те бяха убедени, че на протестния митинг ще има шепа хора. Сгрешиха, но само за участието. Участници имаше повече, отколкото се предполагаше дори и от оптимистите. И какво от това?! Медицинските протести дори не бяха новина № 1 във всички печатни и електронни медии. Коментарите продължиха 3 – 4 дни и ... толкова. 
На 12 април беше свикано Годишното общо събрание на Районна Колегия – Кюстендил. 
В недалечното минало имаше една игра, в която предприемчиви роми бързо сменяха мястото на чаши, а желаещия да си опита късмета трябваше да познае под коя чаша остава зара или монетата. Тази игра загуби популярност, защото колкото и лесна да изглеждаше се оказа, че местещия чашите винаги печели. Принципа винаги едната страна да печели допадна особено на НЗОК, която с противоречивите си и двусмислени заповеди и разпоредби удачно имитира принципите на играта
След това решение не се знае по какви цени ще работят болниците и дали трябва да бъдат възобновени преговорите между Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) и съсловните организации.
През миналата седмица здравеопазването отново беше осветено от медийните прожектори. Конкретните причини – управлението на Столичната спешна помощ и парите поискани от хирург в Пирогов след коремна операция. Няколко дни всички новинарски емисии започваха с втория случай. Хирургът беше линчуван публично и уволнен от работа заради взетите 300лв. Без да адвокатстваме на колегата не можем да не отбележим охотата, с която потърпевшите даваха интервюта и участваха във всевъзможни предавания, с което волно или неволно общественото мнение се формира в определена посока. В един момент дори много колеги започнаха да се питат кое по-възмущава съгражданите ни – че има лекари с нерегламентирани доходи, или въобще, че лекарският труд струва пари, както всичко и някой трябва да го заплати. (Пре)експонирането на тази история продължи наблюдаваната от няколко години тенденция за поставяне на въпроса с корупцията в медицината като първостепенен. А той въобще не е такъв. В неотдавнашните дебати в Народното събрание също вместо идеи за управление на здравеопазването мнозина от народните представители повтаряха думи като корупция, нерегламентирани плащания и подобни. Стана традиционно да се цитира и някакъв доклад, според който, колкото пари у нас се давали от бюджета, толкова пари хората давали и под масата. Толкова често се цитира този доклад, че вече никой не се съмнява в неговата достоверност. Както никой не се съмняваше, че спанакът съдържа много желязо.
При днешните дискусии за вот на недоверие министъра на здравеопазването направи поредното си колоритно изказване. Проблемите бяха обяснени с управлението на страната в периода 1997-2001г. Конкретните пагубни стъпки били превръщането на участъковите лекари в общопрактикуващи, приватизацията на 46 обекта, между които болници за долекуване, неуспешния договор за информационна система на НЗОК. Обратно, цитира се дълъг списък на успехи на сега управляващите, подкрепени с данни, че над 80% от гражданите харесват здравеопазването. Минаването на болничното финансиране към НЗОК (заложено в същност по план за 2006г още със старта на касата), трицифрено число нормативни актове издадени от МЗ, разработваните 15 национални програми, започналата профилактика, осигурените 1 милион направления в повече са само някои от многобройните успехи, с които се похвали министъра. А по отношение на електронното здравеопазване направо заяви, че ще изпреварим доста страни в Европа. Това е много окуражаващо, защото по хартиеното вече сме изпреварили много страни в света. За протестите министъра обвини хора от ръководството на БЛС, които обикаляли в страната за да разправят, че има хаос. Не пропусна да похвали и обсъжданата от година здравна стратегия за която европейските ни партньори били дали високо мнение, както и подготвяната здравна карта. 
Размисли и страсти мъчат българските лекари, или поне тези от тях, които си дават сметка, че има нещо гнило в родното здравеопазване. На няколко пъти през изминалия месец БЛС призовава членовете си да не подписват индивидуалните си договори – последния път - до 16 февруари. И лекарите не подписват индивидуалните си договори. Но причината е, че в РЗОК все още има неясноти и не са започнали да приемат документите. Идеята за неподписване на индивидуалните договори се появи на Събора през септември 2006 като възможен отпор на едностранните действия на държавата и управляваната от нея здравна каса. Въпреки че като форма на протест тя има огромен потенциал, ръководството на БЛС не погледна с добро око на подобна възможност. Нещо повече – по дългия едномесечен път от гласуването на резолюцията на 42 събор до официалното и публикуване тя отпадна от текста – остана единствено общата формулировка „... да се предприемат...единни и организирани протестни действия”. В месеците след това на този сайт имаше анкета за възможните форми на протест. Даваме си сметка, че тя не може да претендира за представителност и пълна достоверност, но все пак е интересно да припомним резултатите: от гласувалите 51, 84% бяха за организиране на групов отказ от подписване на индивидуални договори, 6% за символични стачки, 4% за протест с писва и декларации, 2% са склонни да приемат какъвто и да е договор. 
Вероятно това е една от причините за напредничавите наредби, стратегии, здравни карти и какви ли не нормативни актове и идеи, които се появяват от там. В допълнителен материал в същия вестник се задава въпросът 