BMJ 2004;328:E301-E302 (12 June), doi:10.1136/bmj.328.7453.E301 превод:СК |
Хипердиагностицираме ли рака на гърдата?
Скрининга за рак на гърдата е интуитивно привлекателен. Простата логика подсказва, че ранното откриване е нещо добро. Ако вие имате още неизявен, но потенциално опасен за живота карцином, няма ли да желаете да научите за това възможно най-рано, когато бихте имали най-големи шансове за излекуване? Мнозина биха казали „Разбира се!” Някои дори са готови да платят огромни суми за скрининг на цялото тяло с компютърен томограф – всичко това с цел ранното откриване (1)
Ентусиазма от раковия скрининг обаче може да се базира на погрешно разбиране за естественият ход на заболяването (вижте карето по-долу) В същност някои карциноми може да се развиват толкова бавно, че те едва ли биха били диагностицирани през живото на човек, а други дори може да регресират. Откриването на подобни карциноми чрез скрининг, е хипердиагностика, която може да доведе до ненужно инвазивно лечение.
Смята се, че хипердиагностиката се случва често при скрининг за рак на простатата и невробластома (2,3) Вече се появиха опасения за хипердиагностика при дукталният карцином ин ситу със скринингови мамографии 4, но все още малко се знае за степента на хипердиагностиката на инвазивния рак поради скрининг.
В това издание на BMJ USA, Zahl et al предполагат, че хипердиагностиката на инвазивният рак на млечната жлеза е често явление придружаващо скрининговата мамография (229стр.) Изследвайки честотата на поява на рак в Норвегия и Швеция, те откриват значително повишение на заболеваемостта във възрастовата група 50-69г. след изпълнение на скрининговите програми. (82% повишаване първата година в Норвегия) Това може да се очаква като резултат от програмите. Ако при скрининг се откриват повече безсимптомни карциноми във възрастовата група 50 – 69г., хипотетично при по-възрастните (70-74г.), когато няма скрининг би трябвало да се откриват по-малко заболявания. Причината е, че някои от късно появяващите се карциноми би трябвало да са диагностицирани в по-ранна възраст, още когато са асимптомни. Въпреки това обаче авторите не намират съизмеримо намаление на честотата на поява на рак при по-възрастните жени.
Разпространени погрешни схващания за скрининга на рака
-
всички видове рак прогресират
-
ранното откриване е винаги от полза
-
скрининга намалява появата на рак
-
ранното откриване предполага намалена смъртност
-
раковият скрининг е предназначен за пациенти с известни симптоми
адаптирано по Gigerenzer10
|
Как може да обясним постоянно повишената честота на карцином сред по-възрастните жени в проучването на Zahl et al? Едно обяснение е хипердиагностиката; чрез скрининга се се откривали ракови заболявания при по-млади жени, които иначе никога е нямало да бъдат диагностицирани. Авторите защитават тезата, че всеки трети карцином открит при скрининг с мамография е хипердиагностика.
Да се открие степента на хипердиагностика обаче е истинско предизвикателство. Авторите описват дизайна на тяхното проучване като кохортно, но то по-добре се характеризира като екологично изследване, защото те не изясняват дали наистина на всяка жена е правена мамография. Много жени вероятно са продължили скрининга и след 70г., или като са били викани, или по собствена инициатива, което би довело до лъжливо завишена честота при по-възрастните, които се предполага, че не участват в скрининг. В добавка скрининга е бил въведен постепенно в Швеция; по тази причина е трудно да се определи кога да се очаква хипотетичното намаление на появата на рак във възрстовото група 70- 74г. Още повече авторите не могат да отчетат вмесващите се секуларни тенденции при рисковите фактори като естрогенна терапия и по-късно раждане на деца. Най-накрая времето за наблюдение след въвеждането на скрининговите програми може би е прекалено малко, за да се отчете максимума на намаление на по-късните появи на рак. Следователно множество фактори могат да допринесат за персистирането на повишената честота на рак при по-възрастните. Докато изследването предполага, че мамографията би довела да хипердиагностика при някои случаи на рак на гърдата, въпросът „Колко често?” остава.
Трудно е обстойно да се дискутира с пациента за ползата и вредата от мамографията в забързаното ежедневие. Дори да разполагаме с достатъчно време, подобна дискусия е трудна. Въпреки това винаги, когато е възможно трябва да се стремим да поправим погрешните впечатления. Препоръките за скринингова мамография се базират на данните от рандомизирани проучвания показващи намаление на смъртността при жените над 40г. възраст. При това обаче много жени надценяват протективната полза на мамографията5 и подценяват възможните рискове, включващи фалшиво позитивни мамографии и хипердиагностика водеща до ненужни мамектомии, лъчелечение или химиотерапия. Клиницистите трябва да описват потенциалните ползи от мамографията без да прикриват вероятните и вредни последици6.
Междувременно жените могат да намалят риска от фалшиво-положителни мамографии като извършват скрининга на едно и също място през годините, или като представят старите мамографии за сравнение. Жените с менструация е най-добре да се подлагат на мамография през фоликуларната фаза на цикъла (първите 2 седмици)7. Разсъждаващите клиницисти няма да предлагат скринингова мамография на жени със сериозни придружаващи заболявания при които се очаква кратка продължителност на живота, поради вероятно минималната полза при оставащ риск от вреда8
Ползите и рисковете от медицинските интервенции често се намират във фин баланс. Въпреки безобидното си представяне, скрининговите тестове не се различават в това отношение от хирургичното или медикаментозно лечение. Сегашните данни показват, че ползата от мамографията надделява над вредата при повечето жени над 40г. възраст9. Тази полза обаче вероятно се заплаща с известна свръхдиагностика на рака на гърдата.
Joshua J Fenton, senior fellow
Robert Wood Johnson Clinical Scholars Program, Department of Family Medicine, University of Washington, Seattle, WA Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Joann G Elmore, associate professor of medicine, adjunct associate professor of epidemiology, section head, general internal medicine, associate director
University of Washington Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., Harborview Medical Center Seattle, WA, Robert Wood Johnson Clinical Scholars Program Seattle, WA
Competing interests: None declared.
JJF was a Robert Wood Johnson Clinical Scholar at the time of this work. The views expressed are those of the authors and not necessarily the Robert Wood Johnson Foundation.
Paper p 299
References
- Schwartz LM, Woloshin S, Fowler FJ Jr, Welch HG. Enthusiasm for cancer screening in the United States. JAMA 2004;291: 71-78.[Abstract/Free Full Text]
- Etzioni R, Penson DF, Legler JM, di Tommaso D, Boer R, Gann PH, et al. Overdiagnosis due to prostate-specific antigen screening: lessons from U.S. prostate cancer incidence trends. J Natl Cancer Inst 2002;94: 981-990.[Abstract/Free Full Text]
- Schilling FH, Spix C, Berthold F, Erttmann R, Fehse N, Hero B, et al. Neuroblastoma screening at one year of age. N Engl J Med 2002;346: 1047-1053.[Abstract/Free Full Text]
- Ernster VL, Barclay J, Kerlikowske K, Grady D, Henderson C. Incidence of and treatment for ductal carcinoma in situ of the breast. JAMA 1996;275: 913-918.[Abstract]
- Black WC, Nease RF Jr, Tosteson AN. Perceptions of breast cancer risk and screening effectiveness in women younger than 50 years of age. J Natl Cancer Inst 1995;87: 720-731.[Abstract]
- Fletcher SW, Elmore JG. Clinical practice. Mammographic screening for breast cancer. N Engl J Med 2003;348: 1672-1680.[Free Full Text]
- White E, Velentgas P, Mandelson MT, Lehman CD, Elmore JG, Porter P, et al. Variation in mammographic breast density by time in menstrual cycle among women aged 40-49 years. J Natl Cancer Inst 1998;90: 906-910.[Abstract/Free Full Text]
- Walter LC, Covinsky KE. Cancer screening in elderly patients: a framework for individualized decision making. JAMA 2001;285: 2750-2756.[Abstract/Free Full Text]
- Humphrey LL, Helfand M, Chan BK, Woolf SH. Breast cancer screening: a summary of the evidence for the U.S. Preventive Services Task Force. Ann Intern Med 2002;137(5 Part 1): 347-360.[Abstract/Free Full Text]
- Gigerenzer G. Reckoning with risk: learning to live with uncertainty. London: Penguin Press, 2002.
|